Много хора ме питат защо методът Винг Чун на Вонг е толкова различен от този на другите сифу. Основно мога да отнеса този въпрос към Великобритания, тъй като там е мястото, където беше зададен, и където въпросът е правилен. Например, една много забележима разлика е начинът по който във Вонг системата се правят завъртанията. В много от стиловете Винг Чун във Великобритания, когато практикуващият се върти той премества почти цялата си тежест на задния крак, което естествено го изнася по-далече от опонента. Системата на Вонг прави завъртането около центъра на тежестта, давайки повече контрол над опонента. Преди години, когато Антони Кан и аз учехме, бяхме усетили тази разлика и се учудвахме. Дори и за нас обаче начинът на Вонг имаше повече смисъл, и може би ние, както и повечето Винг Чун стилове във Великобритания сме грешали като поставяхме тежестта на задния крак, когато има завъртане.

Разбира се в края на краищата се насочихме към това, което имаше повече логически смисъл. Има още много неща по които другите Винг Чун стилове имат подобия и разлики с мисленето на Вонг. Лично аз съм виждал много, много видове Винг Чун през годините, но никога не съм откривал метод, който да е толкова прост, ефикасен и директен като този на Вонг. Несъмнено, ако бях видял сега щях да съм там! Много от Винг Чун-а във Великобритания е по-закръглен, дефанзивен и спретнат в сравнение с този на Вонг.

Нека все пак се опитаме да открием защо методът на Вонг е толкова различен от другите Винг Чун, които трябваше да гледаме в миналото. Една очевидна отправна точка е опита, който Вонг беше натрупал за това какво работи и какво не в многото реални битки, които е провел като млад. Другата е връзката му с Ип Ман, който е оформил натрупаните у него познания. Относно това бих искал да се позова на една статия на Дейв Питърсън и Енцо Вератти, наречена "Винг Чун по определение". Надявам се, че няма да ми се сърдят, че взимам назаем думите им.

"Често се предполагаше, че Ип Ман преподава по много несистематичен начин, с тенденция да се показват неща, според ръста и достиженията на ученика. Също често се приказваше, че той няма време за по-бавните, по-малко интелигентните и по-неприлежни ученици и на практика е обучил лично и в цялата система много малко хора. Това от своя страна доведе до това, че много хора учеха, наблюдавайки тренировката на другите, вместо от първа ръка, и всъщност твърде малко са учили версия на Винг Чун от втора ръка или дори от трета ръка, попълвайки празнините в знанията с предположения базирани на това, което биха могли да си спомнят, че са виждали други да правят, и дори по-лошо, пускайки в действие въображението си! Това, разбира се води до различия в техниката /и интерпретацията на тази техника/ съществуваща днес сред инструкторите от една и съща генерация, да не говорим за техните по-млади Винг Чун братя и сестри.

От всички ученици на Ип Ман, Сифу Вонг Шун Люн може би е прекарал най-много време под неговото наставничество, защото се е занимавал с обучението в школата на Ип Ман, докато повечето от другите старши ученици отворят собствени школи и започват да правят нещата по техен собствен начин. Вонг обаче бил винаги близо до учителя си, можел да беседва с него и да го наблюдава, научавайки по този начин много от детайлите, които неговите колеги никога не разбрали. Сифу Вонг също бил единственият ученик на Ип Ман, който тествал всичко научено. Така той скоро развил нещо, което може да бъде описано единствено като дълбоко познаване на системата Винг Чун. Ставайки известен в Хонг-Конг като "Гонг Сау Вонг" или "Кралят говорещ с ръцете си", Сифу Вонг извел системата Винг Чун на ново равнище и никога не бил победен в дузините реални сблъсъци с практикуващи от безбройните бойни стилове."

Когато бях в Хонг-Конг миналия ноември 1999 за "Първата Световна Винг Чун Конференция", от това, което се каза, несъмнено стана ясно, че Вонг Шун Люн е високо уважаван от неговите последователи. Дейв Питърсън също произнесе стряскаща реч за това, че много Винг Чун учители "са изгубили пътя", правейки техниките си елегантни и индиректни. Това, което ме очуди е, че явно много хора, включително и учениците на Вонг се съгласиха с Питърсън, но не видях никакво потвърждение, че някой прави нещо по въпроса! Това лесно ме доведе до още един цитат от същата статия на Дейв Питърсън и Енцо Вератти:

"Най-смущаващото и разочароващо е това, че много интелигентни хора сляпо следват такива инструктори, дори и когато имат насреща си сериозни аргументи, които ясно доказват, че това, което правят не е логически обосновано. Вместо това те взимат базираното на прост и пряк метод и го обръщат в нещо сложно и неефикасно…Така много Винг Чун практикуващи въвеждат безкрайни поредици от защитни действия, при положение, че безспорното послание на системата е, че "атаката е най-добрата защита".

Посланието на Дейв Питърсън е нещо, което напълно подкрепям. Вонг веднъж ми каза "Ако искаш да развиеш твоя Винг Чун трябва да запазиш една формула в мислите си - дали идеята, която искаш да развиеш го прави по-прост, по-директен и по-ефикасен?

Дано пребъде методът на Вонг Шун Люнг!

<<назад